Хомеопатия за младост и красота

Хомеопатия за младост и красота

Предлагам на своите пациенти една уникална книга на Сергей Баракин, Ирина Баракина

ДА СЕ ПРИБЕРЕТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРАНИЦИ 

„Единствената красота, която познавам, е здравето.”

Хайнрих Хайне

Скъпи приятели, това не е поредната книга с методи за отслабване. Вашата календарна възраст в дейст­вителност не винаги съответства на биологичната Ви възраст. В организма на всеки човек с една или друга скорост (при всеки е различно) се натрупват отклоне­ния от физиологичната норма, които постепенно водят до нарушения в жизнената му дейност. В началото този процес протича почти незабележимо и дори напълно скрито – по съдовете се отлагат липидни плаки, нивото на глюкоза в кръвта се повишава, същото се случва с артериалното налягане, размеква се костната тъкан (остеопороза), но с времето и с прогресирането на тези патологични изменения всички вътрешни „болежки“не само излизат на повърхността, но започват да проме­нят външния вид. Влошава се състоянието на кожата, косата и ноктите, деформират се ставите, появява се пародонтоза. Ето така незабележимо и постепенно се прокрадва стареенето, често преждевременно.

Най-показателният и тревожен външен признак за преждевременното повяхване и нарушаването на об­менните процеси е увеличаването на обема и масата на тялото. Обърнете внимание, че повечето хора в зряла възраст напълняват, чертите на лицето стават по-едри и груби, а за половата им принадлежност може да се съди само по дрехите и прическата. Тъкмо с нарушава­нето на мастната обмяна и с наднорменото тегло днес се свързват всички основни болести на съвремието: рак, инфаркт, инсулт, диабет.

Да се премахне стареенето изобщо, е невъзможно, но може ли да се спре развитието на преждевремен­ното остаряване и на външните козметични признаци на повяхването, да се върне организмът в собствените му възрастови рамки? Съвременната наука доказва, че това може да се постигне, а как да се постигне, разказва тази книга.

Напълно закономерно днес нараства броят на при­вържениците на индивидуалните коригиращи диети и безопасното индивидуално хомеопатично лечение. В съчетание това позволява не само да се внесат с помощ­та на правилното хранене недостигащите компоненти на обмяната на веществата – например микроелемен­ти, витамини и др. (диетотерапия), но и да се регулира всмукването им в кръвта, усвояването им от тъканите, настройването на работата на жлезите (хомеопатия).

Ако за подобряването на състоянието на кожата, костите и косите започнете да вземате калций или вита­мин А (дори с чаени лъжички), няма никаква гаранция, че тези елементи със сигурност ще попаднат в кръвта и чрез нея в нужните тъкани и ще подобрят положе­нието. На тях, както впрочем и на другите полезни и хранителни вещества, са необходими „проводници“, незамърсени, добре работещи биохимични пътища, подготвени да приемат тези вещества органи или тъка­ни – адресати. Ето защо сме свидетели на толкова алер­гични реакции спрямо, както ни се струва, най-необхо­димите и полезните биологично активни вещества, ето защо толкова често не помагат диетите и витамините.

В повечето случаи, ако с помощта на диети и хомео­патия се възстанови нарушената обмяна на веществата и за дълго време организмът се избави дори от няколко излишни килограма и сантиметра, това означава, че е постигнато подмладяването му и е намален 5-10 пъти рискът от възникването на рак, инфаркт, инсулт, диабет. На тази здрава основа, вече с помощта на чудодейните хомеопатични лекарства ще бъде много по-лесно да се върне красотата на кожата, косата, ноктите. Очите отново ще засияят радостно, а лицето ще се озарява от щастлива усмивка.

Желаем ви успех в този нелек, но много интересен и изключително полезен път към самопознанието и самоусъвършенстването!

ЗДРАВЕ, КРАСОТА И ХОМЕОПАТИЯ 

Днес постоянно се говори, че бъдещето принадле­жи на индивидуалната медицина. С развитието на об­ществото потребностите все повече нарастват и днес мисълта на Чехов, че у човека всичко трябва да е прек­расно, в пълна мяра отразява съвременните търсения в направлението естетична медицина, според което здравето и красотата се разглеждат като неразривно цяло. Естествено, подобна потребност може да възник­не първоначално само при жените с техния особен вът­решен свят и вродена, почти генетична привързаност към красотата.

По този повод човек се сеща за много, дори куриоз­ни примери, когато жените, научили, че страдат от ня­кое сериозно заболяване, се притесняват преди всичко не за заплахата за тяхното здраве и дори живот, а как това ще се отрази на външния им вид. И колкото и да се чудят на подобно отношение мъжете, всяка жена може да го разбере.

Днес външният здрав вид е неотделима част от кра­сотата, но изискванията към него вече се основават на научните постижения в областта на хигиената, би­охимията, анатомията и физиологията. Така например пълнотата вече не се смята за белег на благополучие, а тъкмо напротив – оценява се било като ниска култура на човека, било като заболяване.

Промениха се и средствата за запазване на здра­вето. Съвременната жена, която се грижи за себе си и претендира за успех, се ориентира добре в диетите и принципите на правилното хранене, знае за витами­ните, хранителните добавки, за ползата от умерените физически натоварвания.

Още по-голямо значение днес придобиват безопас­ните методи за корекция на различни нарушения и за лечение на заболяванията. Така според данните от ек­спертни изследвания в целия свят нараства интересът към естествените методи на лечение и към лекарстве­ните средства с природен произход, дори до степен на истински бум. И макар да изглежда, че при съвременните постижения на медицината и козметичните техно­логии пациентите биха могли да се ограничат с меди­каментозните средства и изцяло да разчитат на тяхната ефективност за лечението на много болести, вярата в синтетичните лекарства, хормони и антибиотици, чи­ето използване доведе до появата на новото понятие „лекарствена болест“, вече е сериозно подкопана.

Медицинската практика в целия свят не познава по-безопасна и щадяща система за лечение от хомеопатията, с нейните малки дози от природни вещества и с ин­дивидуалния подход при лечението на всеки пациент. Хомеопатите изучават не само болестта, те обръщат по-голямо внимание на самия болен, на неговите инди­видуални особености Ето затова отивате при хомеопат – зад вашите оплак­вания, дори и от козметичен характер, от състоянието на кожата, ноктите, косата, зъбите или очите, да види вашата особена болест и да подбере схема за лечени­ето й.

Немският хомеопат Келер сравнява лекаря хомео­пат с добър шивач, който шие костюм точно по вашата фигура. Но се оказа, че хомеопатията е способна не само „да шие по фигурата“, но и да я променя. Случайно беше забелязано, че пациентките, които си шият дрехи­те по поръчка в модни къщи, след курса хомеопатично лечение, например по повод хормонални нарушения или за нормализация на менструалния цикъл, работата на черния дроб и червата, трябваше да поправят уши­тите тоалети заради значително намаляване на раз­мерите. Така се роди идеята за комплексното лечение на жените с методите на диетотерапията и с корекция на нарушената обмяна на веществата с хомеопатични лекарства с цел постигане на лечебен, козметичен и ес­тетичен ефект. Този опит даде много добри и интересни резултати.

Как можете да се опитате самостоятелно в домашни условия да укрепите своето здраве, да запазите мла­достта и красотата си, е описано в следващите глави от тази книга.

ВЪЛШЕБНИТЕ ГРАНУЛИ

ИЛИ КАКВО Е ТОВА ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕКАРСТВО

Навярно мнозина си спомнят за първото си запознан­ство с хомеопатичните лекарства, когато от кутийките с такива непривични и дори екзотични наименования, като ЛАХЕЗИС или БЕЛАДОНА, са вземали миниатюрни­те бели гранулки и е възниквало удивителното усещане, че в тях са заключени топлина и скрита вълшебна сила за изцеление. Когато дочетете тази глава, ще ви стане ясно, че подобно усещане не възниква случайно.

Макар че всички гранули (както и разтворите) са ед­накви на вкус и по цвят, всяка от тях съдържа различни лечебни компоненти и по същество е различно хомеопатично лекарство. Например надписът на етикета АРНИКА, означава, че в кутийката или в шишенцето се съдържа хомеопатичен препарат, приготвен от пла­нинска арника, ЦИПРИПЕДИУМ – от орхидея, АПИС – от медоносна пчела, КОКЦИНЕЛА – от божа кравичка, ФОРМИКА – от червена мравка, и др. Хомеопатични­те лекарства се приготвят като прахове или гранули, понякога като разтвори. Разреждането на изходните вещества става най-често чрез разтваряне в спирт. При това задължително се прави многократно разтръсква-не – потенциране, без което опитите да се получи дейс­твено хомеопатично лекарства ще претърпят неуспех.

Хомеопатичните лекарства, които могат да се купят от аптеката без рецепта, се приготвят по десетична или стотична скала. За получаването например на десетич­но разреждане се взема една част от лекарството и се добавят към него девет части разтворител, всичко това се размесва и усилено се разтръсква. В резултат се по­лучава първо десетично разреждане, което се обозна­чава на етикета на кутийката или флакончето с буквите DН или с латинската букваD.

За приготвянето на хомеопатично лекарство със стотно разреждане една част от изходното лекарст­вено вещество се смесва с деветдесет и девет части разтворител и се подлага на последващо потенциране. В резултат от едно такова разреждане се получава първо стотично разреждане, което се означава с СН1.

След няколко такива последователни разреждания изходното вещество може да присъства в хомеопатичния препарат в свръхмалка доза (1/100 000 или дори 1 /100 000 000 от своята първоначална концентрация). Възниква закономерният въпрос: а как лекува в та­къв случай? Това е наистина удивително и не само за вас. В историята на медицината няма по-интригуващ въпрос от действието на малките и свръхмалките кон­центрации на веществата. За първи път този феномен бил открит от немския учен Самуел Ханеман през 1790 година в Лайпциг и станал основа за приготвянето на хомеопатичните препарати. Веднага това станало тема за безкрайни научни спорове. Но вече на повече от 200-годишното разделяне на лекарите на алопати и хомеопати идва краят, усилията на едните и на другите се обединяват за постигането на общата цел.

В хода на проведените от Академията на науките на СССР през 1962 година изследвания било установено, че промяната на дозата на химическия дразнител е способна диаметрално да промени характера на биалогичния отговор на живата клетка. При това бил наблюдаван трифазен ефект на реакцията, при който свръхмалките дози предизвиквали първично потис­кане на функциите, средните – възбуждане на същите тези функции, а големите дози – вторично потискане. Зависимостта на ефекта от силата (дозата) на действа­щия дразнител получила във физиологията названието „закон за силата“.

Способност за трифазна реакция спрямо промяната в дозата на химическия дразнител притежават най-простите едноклетъчни организми. Така амебите под влияние на много малки дози химически дразнители (киселини, основи) губят двигателната си активност, уве­личаването на концентрацията на същите дразнители до средно равнище я засилва, докато при висока кон­центрация отново се наблюдава нейното потискане.

Високоорганизираните нервни клетки също проя­вяват трифазна реакция. Свръхмалките концентрации на известния на всички кофеинпредизвикват първич­но потискане на нервните клетки, средните дози ги възбуждат, а прекалено големите водят до вторично потискане на тези клетки. В други опити подобен три­фазен ефект е бил наблюдаван при прилагането на раз­лични концентрации от други невротропни вещества.

По-нататъшните изследвания на биологичното действие на големите и малките дози от разнообразни вещества удивлявали учените не по-малко. Така нап­ример било установено, че при въвеждането на свръх-малки концентрации на различни силни отрови, тези отровни вещества оказвали не потискащо, а стимули­ращо и дори защитно действие.

Въвеждането в разтвор с живи бактерии на бак­териалната отровапеницилин (известен на всички антибиотик) в нищожна концентрация (100 молекули антибиотик на 1 бактериална клетка) води до активно образуване в бактериалните клетки на ензимапеницилиназа, който предотвратява гибелта на бактериите при вече високи, смъртоносни дози пеницилин.

Същите резултати са получени и при въвеждане в животните на малки концентрации от змийска отрова, които стимулират изработването на защитни ензими, предпазващи животните от смърт при смъртоносни дози от същата или подобна на нея (сходна по меха­низма на биологичното си действие) отрова, без обаче да защитават от други видове отрови. Става ясно защо много средновековни владетели постоянно са прие­мали много малки дози от смъртоносни отрови – това им давало възможност да се защитят от всевъзможни отровители. Как да не си спомним думите на великия Парацелз, че само дозата определя границата между лекарството и отровата.

Същият феномен лежи в основата на главния прин­цип на хомеопатията – лечение с подобното, когато се лекува със свръхмалки концентрации от вещества, които могат да предизвикат клиничната картина на наличното у пациента заболяване. Както пише в края на XIX век известният хомеопат Ричард Юз: „Хомеопатичните лекарства лекуват тези болести, защото могат да ги причинят.“

През 1883 година немският учен К. Негл и се сблъсква с още по-загадъчно явление, отколкото е действието на малките дози. Той приготвил разтвор на сублимат, след това го разредил до такава степен, че вероятността да се открие в разтвора дори една молекула от самия суб­лимат практически се равнявала на нула. Тоест факти­чески в получената течност не била останала и частица от първоначално разтвореното вещество. И какво било удивлението му, когато установил, че този разтвор уби­ва бактериите също толкова успешно, колкото и самият сублимат.

При вече съвременни експерименти с многократ­ни разреждания се изясни, че при разтварянето на всяко вещество във вода около неговите молеку­ли се формира слой от водни молекули (солватен слой), които притежават променена ориентация. Структурата на солватния слой става пространстве­но подобна на структурата на молекулната повърх­ност на разтвореното вещество. За онагледяване ще приведем следната аналогия. Представете си камък, покрит с тънка корица от лед. Ако камъкът се изва­ди по някакъв начин, то очертанията на ледената му броня с точност ще повтарят структурата на неговата повърхност.

По такъв начин всяко вещество, разтворено във вода, формира около своите молекули своя специфич­на структура на солватния слой. След премахването на това вещество, което се постига с последователни мно­гократни разреждания, самият солватен слой започва да проявява свойствата не на водата, а на първоначал­но разтвореното вещество. Тези структурирани „ледчета“ могат да се запазят доста дълго във водата. Те са много устойчиви и се разрушават само при кипене под налягане. Сега е много по-лесно да се разбере изразът „памет на водата“.

През 1989 година немския физик Д. Ашоф, използ­вайки ядрено-магнитен резонансен томограф, получа­ва изменение в електромагнитния контур при изслед­ване на разтвори от хомеопатични лекарства, като по този начин доказва структурирането на водата. Гениал­ният Самуел Ханеман още през 1790 година е заявил: „Аз премахвам веществото, като оставям силата му.“

С такава вода, в чиято „памет“ е записана информа­цията, се приготвят гранулите, и тя придава на обикно­вените захарни топченца вълшебна лечебна сила.