Съзависимостта – как да помогнем на семейството на зависимия

Съзависимостта – как да помогнем на семейството на зависимия

Наркотиците ни ужасяват дотам, че предпочитаме да не знаем за тях и да си “затваряме очи” за очевидните сигнали, че нещо лошо се случва с член на семейството  ни. Изведнъж детето започва да носи по-лоши оценки, връща се със закъснение вкъщи, отсъства от училищните занятия, изолира се от близките, става свръхчувствително, има проблеми с контактите с други хора. Всичко това ни безпокои, но предпочитаме да третираме забелязаните симптоми като проблеми на периода на узряването, например емоционалните разочарования или реакцията на неуспехи в училище. Допускаме всякакви възможности освен една – че това са наркотици. В такава ситуация няма нищо по-лошо от затваряне на очите. Такова отношение, пренебрегващо фактическата причина за промяната в поведението на детето ни, го прави по-дръзко, тъй като то се чувства освободено от отговорността за действията си. Едновременно с натрупването на проблематичните поведения на детето, започваме най-сетне да реагираме. Изостряме контрола, молим, а след това започваме да наказваме, ставаме агресивни, понякога шантажираме и се притесняваме, а когато нищо не помага, се чувстваме все по-безпомощни, объркани и ужасени. И ето така, без изобщо да го осъзнаваме, изпадаме в едно много коварно и мъчително положение, наречено съзависимост.

     Съзависимостта е участ на всеки човек, който, оставайки в близка взъзка със зависимия човек, е подложен на деструктивното влияние на неговите поведения, губи способност за самостоятелни решения и контрол върху собствения си живот. Жертвите на съзависимостта са обикновено родителите, братята и сестрите, бабите и дядовците, понякога приятелите.

Докъде води съзависимостта и болест ли е тя? Специалистите твърдят, че това не е болест, а само реакция на ненормалното поведение. Съзависимостта обаче причинява болести и сериозни промени във всички сфери на живота, обхващайки неговите физически, психически, обществени и духовни аспекти. Майката или бащата на зависимия човек, като усещат постоянно страх за детето, чувство за вина, срам, онеправдание, безпомощност и отчаяние, се намират под влиянието на непрекъснат стрес, който съдейства за възникването на най-различни страдания: безсъница, мигрени, хипертония, язва, аритмия на сърцето. Трудностите в обществената сфера се отнасят до неблагоприятните промени в контактите с други хора: проблеми в работата, откъсване от досегашните познати от страх да не се разбере срамният проблем, конфликти с съпруга и с другите деца. Абсолютното съсредоточаване върху проблемите на едното дете дезорганизира живота на цялото семейство. Затова можем да констатираме, че цялото семейство е докоснато от съзависимостта. Дори ако съзависимостта не е болест в медицинския смисъл, тя изисква специализирана помощ.

     Каква помощ може да получи семейството, борещо се с проблема на наркоманията? Помощта обхваща няколко взаимносвързани помежду си елемента. Първият от тях е добиване на знания. Известно е, че задълбочените знания върху проблема са необходим фактор, един от най-мощните инструменти, които могат да бъдат използвани в процеса на оздравяването. Цялото семейство трябва да осъзнае какво е зависимостта, да опознае нейните механизми и динамика, да я съзре като един процес, който има предвидимо протичане и резултат, т.е., казано по друг начин, да разбере, че зависимостта е хронична и продължителна болест, която нелекувана води към смъртта. С изключение на смъртния резултат, гореприведената характеристика може да бъде приложена и към съзависимостта.

Един от най-важните елементи на работата със съзависимите членове на семейството е помощта в осъзнаването и признанието, че те са безпомощни спрямо зависимостта на детето им и че са престанали да управляват живота си. Това е конфронтацията на родителите с трудна за приемане истина, че всички сме безсилни пред другите, пред това, което те чувстват, мислят, казват, сетне – правят, или пък пред това, което не чувстват, не мислят, не казват и не правят, а което ние бихме искали да правят. Осъзнаването на тази истина позволява да престанем да се борим за това, което е невъзможно да се постигне. Това ни дава възможност да се съсредоточим върху това, което можем да променим и върху което имаме влияние. Признанието, че сме безпомощни спрямо другите, парадоксално ни дава сила да променяме себе си и своя живот. Този нов поглед върху света съдейства за изграждането на нов стил на живот, който в резултат на тези промени става по-спокоен, по-богат, по-пълен, просто – по-щастлив.

Трудно е да се обясни, колко е трудно да се работи с родители на зависими хора!  Показвам на родителите погрешните им методи за постъпване със зависимия и предлагам изработването на методи за промяна на неблагоприятните им навици, на такива, които ще допринасят за процеса на оздравяване, които няма да го забавят или блокират. Това е дълготраен процес, а по време на протичането му родителите се учат да се справят със симптомите на съзависимостта, да ги разпознават и да модифицират по подходящ начин поведението си. Важна част от работата е работата върху освобождаването от чувството за вина, страх и срам, защото тези емоции значително смущават отношенията със зависимия. Особен акцент поставям върху осъзнаването от родителите, какви са техните права (а не само задължения), какви са нуждите им и ги уча да ги удовлетворяват открито, без чувство за вина, тоест ги уча да се концентрират върху самите себе си, а не само върху децата. Родителите като че ли забравят, че са хора, които чувстват и се нуждаят, че имат правата, които от никого не могат да бъдат нарушавани. Те са толкова съсредоточени върху проблемите на детето, че изцяло изоставят себе си. Реализират схемата на пълна саможертва за детето, често за сметка на най-големи лишения. Не е лесно да се промени тази схема, но това трябва да се направи в интерес на самите родители, тъй като истината е такава, че детето от подобна жертва не се нуждае. На болшинството родители им е трудно да приемат тази истина. Само един силен родител, без емоционални дефицити, който се реализира във всички области на живота, е подходящ образец за детето. Също така само един съзнателно действащ, силен и последователен родител е в състояние да се противопостави на наркоманията на детето си. Един фрустриран, жертващ се и нещастен родител е за детето най-лош възпитател, защото е безпомощен.

Родителите трябва да променят досегашното си отношение спрямо детето и спрямо самите себе си на такова, което подпомага процеса на лечение на цялото семейство от зависимостта и съзависимостта.