Психологичен профил и терапия на диабета

Психологичен профил и терапия на диабета

В следващите редове ща представя болестта диабет от психотерапевтична гледна точка. От научна гледна точка вече е доказано, че емоционалния стрес, страхът и ужасът, заплахата за сигурността и продължителните напрежения в междуличностните отношения могат да доведат до диабет чрез стимулиране на симпатиковата нервна система, до повишено отделяне на катохоламини – адреналин и норадреналин, и като последица до покачване на кръвната захар и отделянето на захар в урината. Важно е да се отбележи актуалния конфликт на личността, често оставащ неразпознат и неосъзнат – „конфликтът свързан с набавянето на храната”. Прекалено високите инфантилни потребности за обгрижване и засищане, не могат да бъдат задоволени. Чрез проявите на диабета болният се стреми подсъзнателно към задоволяване на своите желания.

Захарният диябет е заболяване на обмяната на веществата, базирано върху инсулиновия дефицит. Като патофизиологичен механизъм при нарушенията в обмяната на веществата при инсулинозависимия тип диабет /типІ/, в основата стои намалението на В-клетките на панкреаса. Като причина се считат генетични фактори, вирусни инфекции, като отключващи фактори или автоимунни механизми отключващи се при високо ниво на стрес /фактор доказан при ювенилния – детския диабет.

Захарта /глюкозата/ се среща в кръвта на всеки здрав човек, в нормални граници под 6,6 ммол/л при измерване на гладно.  Нивото на кръвната захар е показател за здравословното състояние, тъй като това показва способността на организма да усвоява захарта, което зависи от секрецията на хормона инсулин. След хранене нивото на кръвна захар се покачва.

До покачване захарната концентрация в кръвта и в крайна сметка до отделянето и чрез урината се стига тогава, когато задстомошната жлеза /панкреаса/ не произвежда достатъчно инсулин. Секрецията на хормона инсулин се регулира от вегетативната нервна система и по хормонален път. Адреналинът и норадреналинът потискат инсулиновото отделяне, а глюкагонът води до покачването му. Чрез този нервно-хормонален цикъл от реакции целият човешки организъм се оказва в най-добра форма: той е готов както за борба, така и за бягство. Нивото на кръвната захар се покачва при стрес. Смисълът на този процес се изразява в следното: чрез повишеното ниво на кръвната захар да бъдат задоволени нарастналите енергийни потребности пред възможната предстояща борба или бягство.

В леките случаи или в началото на заболяването диабетът може да протече почти без симптоматика и се открива случайно при профилактични изследвания или във връзка с изследвания за друг здравословен проблем. Наред с покачването на захарта в урината се откриват и следните симптоми: жажда, засилена диуреза /прекомерно отделяне на урина/, намаляване на теглото въпреки увеличената консумация на храна, склонност към кожни заболявания /екземи, сърбежи, циреи/, често – лошо заздравяване на раните, нарушения на потентността и менструацията. При по-нататъшно протичане на заболяването може да се стигне до нарушения на периферното кръвоснабдяване вследствие на преждевременни атеросклеротични промени в съдовете на централно ниво и на крайниците.

Голямата грешка на традиционната медицина е желението бързо да се стигне до заместването на инсулиновата продукция на организма с вкарване на допълнителни нови количества инсулин отвън. Това е не само неразумно, то води до мързел на панкреаса, който започва да мързелува и да произвежда все по-малки количества от хормона. И така – колкото повече довнесен отвън инсулин – толкова по-малко образуван от организма. С „инсулинозаместителната ” терапия се стига до пълно блокиране на панкреса и доживотно пристрастяващо заместване.

Тук ще разгледам четирите актуални форми на преработка на конфликта – психосоциални ситуации на претоварване:

ТЯЛО – Хроническия „глад за любов” диабетният пациентзасища по определен начин, а именно чрез яденето на много сладки неща. Поради повишените ограничения, които захарната болест носи със себе си, лесно настъпват страхове и чувство за безсилие. Част от пациентите реагират на загубата на автономия с отчуждение и безразличие. Други напълно изтласкват или отричат заболяването си. Трети правят протестни реакции най-вече по пътя на прекомерното ядене и пиене на алкохолни напитки.

ПРОФЕСИЯ / ПОСТИЖЕНИЯ – Тук диабетиците се показват като хора на дисциплината и прецизността. Липсва им обаче удоволствието при вземането на решения, честолюбието и експанзивните стремежи.

КОНТАКТ – В  тази област  често са налице негативни преживявания. Повишените желания на диабетика за свързаност и обгрижване по изключение се приемат леко от брачния партньор. Въпреки разочарованията диабетикът рядко стига до разделане от партньора, може би точно поради стремежа към близост и обвързаност, често достигащи до задушаване на партньора.

ФАНТАЗИЯ – Залитането във фантазии на диабетика е разбираем опит да се избяга от „горчивото” ежедневие. Той е склонен към фантазиране на велики намерения и всемогъщество при справяне със ситуации, коитореалността не му позволява. Тъй като тези болни се чувстват накърнени от съдбата /Защо точно на мен се случва това?/, и възприемат болестта си като несправедливост, те често губят вярата си в общочовешките ценности. При диабетика се прекалено изострени такива актуални способности като справедливост, съмнение, надеждност, вярност свързаност. На развитие подлежат любов, вяра, надеждност и постижения.