Необходима е нова политика за наркотиците в България

Необходима е нова политика за наркотиците в България

Д-р Ивайло ДИМИТРОВ е председател на Областния съвет по наркотични вещества към община Бургас. Той работи над 10 години в областта на превенцията на употребата на наркотични вещества. Менажира Програмата за превенция и контрол на ХИВ и СПИН към Министерството на здравеопазването. Експерт е към UNFPA /Фонд за народонаселение на ООН/, като треньор по здравно образование. 

Той е и директор на Балканската мрежа към организация ЕКАД / Европейски градове срещу наркотиците/. През последните години има водеща роля в България в програмите на Европейската комисия за работа с наркотични вещества

Д-р Димитров, моля Ви, представете се на читателите.

Трудно е човек сам да се представя, но накратко визитката ми е: Бургазлия,  зодия Дева, на 41 години, семеен с едно дете, През последните години хората в България и колегите в чужбина ме наричат Доктор Иво и аз така съм свикнал с това име, като то стана за мен някакъв вид запазена марка. Истинското ми призвание е да бъда лекар и то „лекар на човешката душа” – нещо което правя откакто съм завършил висшето си медицинско образование в София. То дава смисъл на живота ми, като най-голямото удовлетворение за мен е благодарността и признанието, което получавам от пациентите си. Всъщност много скоро след първоначалните срещи те започват да ме възприемат като човека, който силно ги подкрепя към промяна на поведението и нагласите и като партньор в разрешаването на собствените си проблеми.

Вие сте бил провокиран от нездрави изкушения през тинейджърските си години, като всеки от нас. Затова бих искала да Ви върна към миналото – срещнахте ли се с наркотици, алкохол, цигари, хазарт и как им устояхте?

За хората от моето поколение алкохола и цигарите бяха начина да покажем своята младежка идентичност, те бяха и част от нашата младежка субкултура, която е доста различна от сегашната. Сегашните млади хора си имат техните изкушения и начин да покажат своето лице пред света. Те са също толкова готини, но за съжаление наркотиците станаха „начина на идентификация” на това поколение, оформящ една нова младежка субкултура, приемаща наркотиците като нещо „просто ей така…”. Но никой не си дава сметка за обратната страна на медала, а именно, че има изградена система за ангажиране на вниманието към наркотиците – защото от тях се правят пари и то огромно количество пари, като в същото време младите хора се държат в подчинение на зависимостта си от наркотиците.

Според Вашата практика – защо едно дете посяга към дрогата? И смятате ли, че днес трябва да се бие тревожна камбана, за да се ангажираме родители, учители, полицаи, политици по-активно с изострящите се проблеми на наркоманиите и другите зависимости? Днес, когато дванадесетгодишни деца са заклети пушачи, тийнейджърите от Благоевград си инжектират спирт, а в големи хранителни вериги в София се продава хляб с конопени зърна и рекламен лист канабис върху опаковката?

За мен в основата на проблема на всеки един млад човек се крие неадекватното поведение на родителската среда. Знам, че училище за родители няма, че всеки родител допуска своите си грешки, но има грешки които повишават риска от въвличане на детето в ада на наркотиците, хазарта, зависимостта от интернет … Защото когато е ангажирано свободното време на детето, когато няма теми табу в семейството и детето участва в разрешаването на всеки проблем, когато то получава любов, внимание и подкрепа, то това дете ще има цели в живота и усещане за справяне в трудните моменти в своя живот. И най-вече ще може да контролира своето поведение когато се изправи пред избора за приеме или не наркотични вещества – ето това е правото на свободен избор, а не наложен от „приятелската среда” или „от нямане какво да прави”.

Смятате ли, че нравственият вектор, който е мотивировка за нормално и достойно човешко поведение и днес, загубил своята сила и изместил посоката си, е причина за това деградиране на личностните ни и народностни стойности, а то отблъсква и демотивира децата, и ги хвърля в пороците? Къде да търсим разковничето – да обърнем това демонично равновесие от наркотиците към слънчевата и ведра страна на добрите и полезни интереси на децата в спорта, науката, изкуството? Как виждате алтернативата?

Всички сме свидетели за настъпилата остра промяна в оценката на човешките ценности по посока на материалното и вулгарното и просташкото. Но в последните две-три години забелязвам, че младите хора все повече се опитват да излязат от капана на „модерното поведение” и да демонстрират нови модели на поведение, с което стават неформални лидери и стават позитивни лидери, носители на нови модели на поведение. Ясно е че и обществото ще трябва да се завърне към позабравената национална гордост, да инвестира във всички форми за подкрепа на тези деца, за да може да им даде възможност да се развиват и увличат и другите след себе си – спорт, танци, изкуства, школи …

Според Вас едно дете трябва ли да има някаква цел, която да го мотивира, за да не бъде така уязвимо за наркотиците? Каква е ролята на семейството, на училището, на обществото? Какви са Вашите наблюдения като лекар? Какви трудности срещахте в работата си, с каква подкрепа или неразбиране се сблъсквахте, какво успяхте да направите и какво не успяхте?

Човека с цел в живота е човек, който знае както иска и всичко, което му пречи да стигне до тази цел, за него е безсмислено. Често младежи са споделяли за експериментиране с марихуана, екстази, амфетамини или кокаин. За тях усещането е било: „Това ли било? – Много тъпо!”. Когато и приятелската среда е подкрепяща, не използваща наркотици, когато живота има цел и човека среща подкрепа от хората около себе си – тогава и риска от зависимост е сведен до минимум. Да не забравяме и ролята на училището. То все повече престава да е източник на знания, като информацията която дава е остаряла и неадекватна, без визия как тя може да бъде приложена в живота. Същевременно единици учители – естествени лидери, успяват за избягат от рутината и масовата деморализация в съсловието си и да увличат децата. Но истината е и в това, че няма воля в управлението на държавата да се реши този проблем.

Как оценявате съдебната система, която за толкова години не успя да прати един наркобос в затвора? Осъдени или обвинени за сериозни престъпления “момчета” карат джетове по морето или са пускани в отпуска за “добро поведение”. Това от редовия българин се възприема като цинизъм, неспособност и нежелание на съда да се справи с престъпниците. Все по-често се споменава “корупция”, намесена във всички сфери на живота ни.. Вашето мнение – длъжници ли са правосъдната и правораздавателната системи на обществото, в частност на децата ни? 

Това, което казвате е безспорната истина, за този или онзи престъпник свързан с наркотиците чуваме или когато е «излязъл от играта» и се е преселил на едно по-добро място, подпомогнат от този който идва след него, или когато медиите го превърнат в поредната «звезда» на подземния свят. А решението е толкова просто: Да се създаде Национална агенция по наркотиците! Все пак в Европа сме – това е модел, който работи на континента. Но няма политическа воля.

Как бихте градирали опасността от различните видове наркотици? Вашите лични впечатления като лекар?

Няма степени на безопасност на наркотиците! Около това мнение не обединяват всички специалисти по света. Когато обменяме мнения с колегите при срещите на организация ЕКАД / Европейски градове срещу наркотиците/, всички сме единодушни, че те унищожават обществото физически, социално, културно и морално. Големия негативен ефект на всеки наркотик върху инидивида  е Демотивацията. Към това се прибавят и специфичните увреждания на всеки наркотик върху здравето и психиката. Това е бомба по-разрушителна от всяка друга измислена до днес, и за съжаление убиваща бъдещето на нацията.

За ”твърдите” наркотици сякаш обществото е по-информирано. Но за “меките” – не мислите ли, че вредите от тях се неглижират. Не смятате ли, че информацията за тях се приплъзва, замъглява и твърде лекомислено се гледа на тях. И още веднъж – от Вашата практика на лекар – тръгва ли се от леките наркотици към твърдите, лесен и бърз ли е преходът към тях? Естествено, всеки случай е индивидуален, но има и най-обща закономерност, има статистика. 

Както казах по-горе – няма по-малко опасен наркотик. Ясно е, че движенията да „легализация” се опитват да ни заблудят, че опасност няма. Но дори и Холандия осъзна опасността и вече затвори половината си кофи-шопове. Защото за всеки е ясно, че уж „меките” наркотици са вратичката към света на наркотиците.

Вашите наблюдения – какви са последиците от продрусването на едно дете за него, за семейството, за близки и приятели и какво могат (е разумно) да направят?

Последствията са катастрофални. В началото, когато младите хора експериментират, когато „консумират” само интересните ефекти на наркотиците, родителите дори и не разбират за проблема. Но за съжаление механизма на пристрастяване вече се е задействал и път назад няма. За съжаление родителите подхождат агресивно и вместо да подкрепят децата си в опита им да се справят със зависимостта си, те още повече задълбочават проблема.

Имате ли впечатления от дейността на терапевтичните общности – чуждестранни и български? Вашето мнение за тях като алтернатива на лечението на наркоманиите. Колко от децата наркомани успяват да превъзмогнат наркотиците и да се върнат към нормалния живот? Какво успяват и какво не успяват да направят българските комуни според Вас? Какво бихте препоръчали за по-добрата им работа? 

Имам впечатление от комуните в Германия, Испания, Италия, Русия, Хърватска и тук в България. Те са един от начините за справяне с проблема със зависимостта, но за съжаление в голяма част от тях няма професионална подкрепа и често са начин за използване на безплатния труд на живущите там . Като се насложи и липсата на ресоциализиращи програми за връщане в реалния живот, вероятността при завръщане да се справят с реалността е доста малка. Така го провят в белите държави – Германия и Италия и децата върнали се от там са по-успешни в живота. Скоро съм канен да посетя комуната «Сан Патриняно», близо до Римини в Италия за участие в конференция на ЕКАД. При предишното ми посещение там видях една малка държава – с годишен бюджет от 12 млн. Евро, в която ми си прииска и аз да живея и работя.

Какво бихте препоръчали на майките на деца наркомани? Има ли нещо от Вашия опит, което бихте споделили с тях и то би им помогнало в отношенията им с децата, в дългия и мъчителен период на лечение?

Бъдете търпеливи и подкрепящи – вашите деца не могат да се справят без Вас. Изпитанието на вашите деца е изпитание и за Вас.

Мислите ли, че тревожното време на прехода, което даде възможност на сенчестия бизнес да се вихри безпрепятствено и отвори гостоприемно граници и врати за престъпността във всичките й форми, рани децата ни и е една от причините за бума на наркоманиите? Мислите ли, че националните ни особености подпомогнаха този процес? 

Причините за бума на зависимостите са обществена тайна. Но истината е, че малко родители се обединяват и търсят начин за спасение на собствените си деца. Най-честата реакция е: Докторе, ти оправи моето дете, пък … Нихилизма и изолацията на семейството са почвата върху която виреят пороците на обществото.

Какво бихте казали за опитите да се декриминализира, да се легализира пушенето на марихуана?Неглежирането на проблема с амфетамините? Трябва ли да се вземат под внимание състоянието на обществото ни и объркания му делник, а също и националните ни особености? 

Няма по-малко вредна или безвредна дрога. Свидетели сме и на масовата забрана на тютюнопушенето в Европейския съюз. Същото ще се случи и с алкохола – ограничаванито му с високи цени, както е в Скандинавието.

Какви добри или лоши последици би имало декриминализирането на марихуаната? И респективно – легализирането й? Кой според Вас ратува за тези промени и могат ли те да отворят врата в полето на закона, да вдигнат нивото на наркоманиите сред децата? Може ли това да доведе до едва ли не легализирането на производството на марихуана? Вярно, че е въпрос на контрол, но когато границите на този контрол се размиват, резултатите биха станали страшни. Вашият коментар?

Дебата в ЕС по този въпрос е приключил. Категоричното мнение на експертите е да няма декриминализация на марихуаната. Винаги ще се намерят дегенерати търсещи лесна печалба от нещастието на хората. Но легализация в България е невъзможна.

Като директор на Балканската мрежа към организация ЕКАД (Европейски градове срещу наркотиците) и експерт е към UNFPA (Фонд за народонаселение на ООН) имате по-точен  поглед за състоянието на наркоманиите в другите балкански страни и в света. Състоянието в България показва ли по-тревожни тенденции? А как бихте характеризирали състоянието в Бургас? 

България и Бургас са входна врата за наркотиците в ЕС и за съжаление оттук преминава и пътя на дрогата към Европа. Напоследък все повече наркотици преминават и остават в страната. По употреба сме далеч след първенеца по неупотреба на наркотици – Швеция и много близо до първенците по употреба – Англия и Чехия.

Мислите ли, че дейността на здравната система по отношение на наркомании и зависимости би могла да се оптимизира? Имате ли Ваши препоръки?

Здравната ни система е неадекватна към терапията на зависимостите. Като се прибави, че няма клинични пътеки за лечение, проблема остава за разрешение в ръцете на самите давещи се. Затова и се давят нашите деца и семействата им.

Какво бихте направили, ако имахте властови механизми и можехте да промените нещо в обществото, в законите и в приложението им, в лечението и превенцията на наркоманиите? Може да го споделите като пожелания и препоръки.

 Първото нещо, което бих направил е да създам Национална Агенция по наркотиците, по подобие на румънската. Тя е гъвкава, мобилна и с изключителна ефективност. Следващата стъпка е адекватно финансиране на  Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на зависимостите. Тези две мерки са достатъчни за да намалее рязко проблема с наркотиците в страната.  

Мислите ли, че неправителствените организации с дейности – превенции и лечения на наркоманиите имат място в обществото? Вашите впечатления от такива организации? 

Добре че неправителствения сектор в страната е адекватен към нуждите на зависимите и техните семейства. Без тяхна помощ не биха се случвали много от дейностите за подкрепа на зависимите.

Какви бихте искали да видите българските деца на третото хилядолетие? Каква бихте искали да видите и България след време? 

Децата ни са невероятни – лъчезарни, интелигентни, можещи. Аз вярвам в тях и знам,че те са нашето бъдеще в което трябва да инвестираме сега!

Какво е посланието Ви към децата? А към майките на деца наркомани, към всички майки? Какво послание бихте отправили към вашите колеги лекари, към политиците и властимащите? 

Инвестицията във всяко дете си заслужава. Инвестирайте любов, подкрепа, разбиране. Без деца бихме били най-тъжната държава в света.