Наднормено тегло и психотерапия

Наднормено тегло и психотерапия

nadnormeno teglo 2В тази статия искам да разкажа за моя опит в терапията на затлъстяването. През последните години се наслушах на диети спазвани от моите пациенти – а резултата все един и същ – никакъв или по- лош. Затова започнах да предлагам ефективен начин за справяне с излишните килограми. Как ли? Ами когато помогна на човека с проблема да погледне на себе си и начина си на живот по друг начин. Тук не става въпрос за изтощителни диети и физическа активност до изтощение. При това принудително сваляне на тегло не става въпрос за отнемане на тлъстините, а само за загуба на течности

При повечето болни отсъства съзнанието за болест. Субективно те дори си мислят че „не ядат толкова много”. Типични са така наречените пристъпи на „натъпкване” с храна, предимно вечер или посред нощ; натрапливо поемане на храна в конфликтни ситуации при напрежение, чувства на страх или вина непосредствено преди или след прекомерната ситуация и редуващи се фази на преяждане и на глад.

От психоаналитична гледна точка причината за повишена потребност от ядене се търси в стремежа допълнително да се задоволят неподхранените емоционални претенции. Тази гледна точка стана и основата на успешната терапия на зависимостта от храна, която създадох.

Затлъстяването е органичен проблем едва за 5 % от хората предизвикан от хиперинсулинизъм, аденом на хипофизата и др. Останалите 95 % от хората с наднормено тегло могат да се справят с него. Както казва приказния герой Мечо Пух: „Колкото повече – толкова повече”. Ще се опитаме да погледнем на  този проблем като на пристрастяване с „подходящи извинения”!nadnormeno teglo

И така – няколко въпроса на тема „Какво Ви кара да се храните прекомерно?”:

  • Опит от детството – майки и баби ходещи след детето с лъжица в ръка…”Трябва да ядеш, за да станеш голям и силен”.
  • Отношение към себе си – „Не се харесвам и затова ям”.
  • Грешен родителски модел на хранене, базиран на вярването „По добре корем от ядене – отколкото гърбица от работа”.
  • „Ям за да прекъсна неприятните чувства към света, който ме заобикаля, но не приемам”
  • Мотото в живота: „Яденето и пиенето държат тялото и душата в единство”.
  • Пестеливост: „По-добре да се пръснеш, но да не оставиш нищо на другите”.
  • Потребност от контакт, близост, внимание, сигурност и уют” „Любовта на мъжа минава през стомаха”.

Това са част от имплантираните в нас заблуди, които дават отпечатък както върху отношението ни към яденето, така върху поведението ни при хранене.Затлъстяването трябва да се разбира като положително отношение към самия себе си, като оценяване на чувствената страна, като щедрост по отношение на хранителните продукти или като готовност да се поддържат традициите. Или още по-кратко казана: „Способността да си доставите нещо добро – тук и сега”!

Това е базата на която съм изградил и терапията на наднорменото тегло. Когато много въпроси намерят своя отговор, тогава идва яснота и желание да се извърши дългоочакваната промяна на отношението към себе си. Вече имаме ясна цел и стъпала по които пациента да се изкачи до нея. Колко малка промяна – колко видим резултат!

Задавам въпроси с които да насоча пациента към осъзнаване на проблема и съответна терапия:

  1. Имате ли впечатлението, че често „Изяждате нещо вътре в себе си” или „Любовта минава през стомаха”?
  2. Трупате ли „тлъстини от грижи” или сте на мнение, че всичко, което се сложи на масата трябва да се изяде?
  3. Какво значение отделяте на факта, че всеки поддържа своето „равновесно тегло”, и то въпреки всякакви диети се възстановява.
  4. Непрекъснатите диети  са по-скоро причина за следващо свръхтегло, тъй като при нормалното хранене мастните клетки не само се пълнят отново, но и се размножават.
  5. Проблемите с теглото не могат да се разрешат само с диети, ако човек не се погрижи да се справи едновременно и с другите причини.
  6. Съществуват ли професионални проблеми, които ви съсипват емоционално и ги „решавате” и компенсирате с ядене.
  7. Какво би трябвало да предприеме Вашият партньор, за да отслабнете.