Метадоновата държава

Метадоновата държава

metadon

Д-р Ивайло Димитров ръководи Областния съвет по наркотичните вещества в Бургас. От две години е директор на Дирекция „Здравеопазване, социални дейности, спорт и превенция“ в общината. Оглавява и Балканския офис на организацията „Европейски градове срещу наркотиците“- ECAD.

– Д-р Димитров, Мислите ли, че дейността на здравната система по отношение на наркомании и зависимости би могла да се оптимизира? Имате ли Ваши препоръки?

– Здравната ни система е неадекватна към терапията на зависимостите. Като се прибави, че няма клинични пътеки за лечение, проблема остава за разрешение в ръцете на самите давещи се. Затова и се давят нашите деца и семействата им.

– Какво бихте направили, ако имахте властови механизми и можехте да промените нещо в обществото, в законите и в приложението им, в лечението и превенцията на наркоманиите? Може да го споделите като пожелания и препоръки.

– Първото нещо, което бих направил е да създам Национална агенция по наркотиците, по подобие на румънската. Тя е гъвкава, мобилна и с изключителна ефективност. Следващата стъпка е адекватно финансиране на Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на зависимостите. Тези две мерки са достатъчни за да намалее рязко проблема с наркотиците в страната.

 Д-р Димитров, каква е актуалната ситуация с наркозависимите в Бургас в момента?
Добрата новина е, че по наши данни нивото на интерес към твърдите наркотици започна да спада и то драстично. Явно програмите ни започнаха да работят добре в последните години. Истината е, че модната тенденция за повишаваща първоначална употреба на цигари и алохол както и на т.нар „меки“ , но всъщност доста опасни наркотици като марихуана и екстази набира скорост. Факт е, че намалява първоначалната възраст на употреба. Деца от 12 до 14 години споделят, че на партита и на рождени дни им се предлагат наркотични вещества, много често и в комбинация с алкохол. Данните са от анкетно проучване направено от Областния съвет по наркотични вещества сред бургаски ученици. Самата анкета показа и нещо друго което е пристеснително. Оказва се, че е в рамките на пет минути един ученик може да си намери какъвто и да е наркотик. Това означава, че в съседния клас, приятели, хора около него предлагат наркотични вещества и наркомрежата в Бургас се разширява.

Как се проектират тези данни от младежкото проучване върху цялостната карта на наркоманията в Бургас?

За съжаление тревата е почти винаги първата стъпка към наркоманията. Статистиката показва, че 90% от тинейдръжите започват с марихуана и завършват с хероин. В момента имаме данни за около 1300 -1450 души от Бургас, които си инжектират хероин. Обикновено венозната употреба се предшества от поемането на този наркотик чрез смъркане или пушене. Тези начини остават назасечени и тук говорим за скрита от офицалната статистика наркомания. Около 5000 млади хора в града имат проблеми с употребата на хероин, и може би над 20 000 са тези, които употребяват системно други наркотични вещества или комбинация.

Говорите за модни тенденции и при употребата на различните видове дрога. Какво показват наблюденията ви от последните проучвания?

През нашата статистика напоследък засякохме и едно ново явление за Бургас. То е свързано с нарастване благосъстоянието на хората. Увеличава се интересът към най-скъпия наркотик -кокаина. Към него посягат вече не тинейджъри, а хора над 35 години със семейства и изградено стабилно социално положение. Може би това е техният начин за справяне със стреса. Дори популярни бургазлии използват този наркотик. По частни партита и дискотеки вече и богати хората си позволяват да употребяват кокаин без проблем. Ще ви кажа например, че миналата година бизнесмен си беше позволил да купи кокаин за 30 хиляди хиляди лева за да почерпи гостите по случай рождения си ден. По данни на Националния център за борба с наркоманиите на ден в страната ни се правят по 10 млн.лева чисти пари от дрога.

Хората сблъскали се с наркотика го определят като „рак на волята“. Как се справят семействата в които има наркозависим? 

Все още реакцията на семействата остава неадекватна, истерична, агресивана и неотговаряща на нуждата на самия наркозависим. Търсим начини за убеждаване на роднините да променят отношението си към проблема и да бъдат повече полезни на болния човек. В Бургас вече работи и Консултативен център за наркомани и техните семейства.

Според вас до каква степен държавата има ресурс да решава  този болезнен проблем на обществото. Необходимо ли е промяна на стратегията в национален план?

Имаме прекрасно написана „Програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркозависимите в Република България“, която е лошо финансирана и акцентира единствено върху заместителните програми с метадон и субститол. Смятам, че по този начин съвсем директно се предоставя един наркотик, който е химически чист и зависимостта от него е 10 пъти по-силна отколкото от хероина. Освен това сега под ударите на закона попадат пласьори и зависими. Нашата битка е да докажем, че това е болест и трябва да се лекува в съответните лечебни заведения. Навсякъде по света при доказано престъпление, зависимият има право да избира терапия или затвор. Тук това право не съществува. По данни на Националния център по наркомании в България има около 300 хиляди млади хора които са зависими от различни наркотични вещества. Считам, че тяхната цифра е около 500 000. Огромна армия от млади хора без бъдеще и надежда. Те имат нужда от помощ и трябва да имат шанс и право на избор.