Хомеопатично лечение на захарен диабет

Хомеопатично лечение на захарен диабет

Захарта /глюкозата/ се среща в кръвта на всеки здрав човек, в нормални граници  под 6,6 ммол/л при измерване на гладно.  Нивото на кръвната захар е показател за здравословното състояние, тъй като това показва способността на организма да усвоява захарта, което зависи от секрецията на хормона инсулин. След хранене нивото на кръвна захар се покачва.

До покачване захарната концентрация в кръвта и в крайна сметка до отделянето и чрез урината се стига тогава, когато задстомошната жлеза /панкреаса/ не произвежда достатъчно инсулин. Секрецията на хормона инсулин се регулира от вегетативната нервна система и по хормонален път. Адреналинът и норадреналинът потискат инсулиновото отделяне, а глюкагонът води до покачването му. Чрез този нервно-хормонален цикъл от реакции целият човешки организъм се оказва в най-добра форма: той е готов както за борба, така и за бягство. Нивото на кръвната захар се покачва при стрес. Смисълът на този процес се изразява в следното: чрез повишеното ниво на кръвната захар да бъдат задоволени нарастналите енергийни потребности пред възможната предстояща борба или бягство.

Захарният диябет е заболяване на обмяната на веществата, базирано върху инсулиновия дефицит. Като патофизиологичен механизъм при нарушенията в обмяната на веществата при инсулинозависимия тип диабет /типІ/, в основата стои намалението на В-клетките на панкреаса. Като причина се считат генетични фактори, вирусни инфекции, като отключващи фактори или автоимунни механизми отключващи се при високо ниво на стрес /фактор доказан при ювенилния – детския диабет.

В леките случаи или в началото на заболяването диабетът може да протече почти без симптоматика и се открива случайно при профилактични изследвания или във връзка с изследвания за друг здравословен проблем. Наред с покачването на захарта в урината се откриват и следните симптоми: жажда, засилена диуреза /прекомерно отделяне на урина/, намаляване на теглото въпреки увеличената консумация на храна, склонност към кожни заболявания /екземи, сърбежи, циреи/, често – лошо заздравяване на раните, нарушения на потентността и менструацията. При по-нататъшно протичане на заболяването може да се стигне до нарушения на периферното кръвоснабдяване вследствие на преждевременни атеросклеротични промени в съдовете на централно ниво и на крайниците.

Голямата грешка на традиционната медицина е желението бързо да се стигне до заместването на инсулиновата продукция на организма с вкарване на допълнителни нови количества инсулин отвън. Това е не само неразумно, то води до мързел на панкреаса, който започва да мързелува и да произвежда все по-малки количества от хормона. И така – колкото повече довнесен отвън инсулин – толкова по-малко образуван от организма. С „инсулинозаместителната ” терапия се стига до пълно блокиране на панкреса и доживотно пристрастяващо заместване.

Тук идва на помощ хомеопатичната терапия, която се цели точно обратния процес: да се стимулира панкреаса отново да поднови и нормализира производството на инсулин. Това се постига с хомеопатичния меикамент INSULINUM, както и с цяла гама от хомеопатични препарати, предписвани от лекаря –хомеопат според спецификата на всеки пациент.

Знам, че това мое професионално мнение ще възбуди доста духове, но за мен е важно да дам надежда за възстановяване и излекуване на истински потърпевшите от традиционната терапия.